Атанасовден е един от най-почитаните зимни християнски празници в България. На 18 януари Православната църква отбелязва свети Атанасий Велики, който бива считан за бележит богослов и пазител на вярващите.
Кратка история на празника Атанасовден
Съгласно историята и православната традиция, свети Атанасий Велики е епископ на Александрия, изявен богослов и участник в Първия вселенски събор през IV век. Той е признат като един от най-големите защитници на християнската вяра, особено по отношение на православното учение за Светата Троица.
Почитан е заради своята непоколебимост пред гонения и еретически учения, както и заради своя значителен принос за оформянето на църковната догматика. В българската народна култура обаче религиозната почит към светеца често се смесва и с народните вярвания, който са свързани със зимния цикъл от празници и земеделския бит.
Обреди и поверия на Атанасовден
Едно от най-широките поверия гласи, че на Атанасовден зимата „се обръща“ и започва бавно да отстъпва място на пролетта. Народното поверие гласи как свети Атанасий се качва на най-високата планина, облечен в кожух, и вика: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Поради този ритуален жест хората са вярвали, че студът постепенно ще отстъпи, а заедно с него ще настъпят по-топлите дни.
Посещение на църква и молитва
Хората посещават църковната служба, за да почетат Свети Атанасий. Пали се свещ и се отправя молитва за здраве и благоденствие. Често се освещава хляб, който се раздава за здраве.
Поверия на Атанасовден за здраве
В много области на страната хората правят обредни хлябове (питки), които се раздават за здраве на близки, съседи и приятели. Понякога в хляба се слагат символични елементи като орехи или зърна, които символизират плодородие и благоденствие в семейството.
Поверия за предпазване от болести
В някои региони се следват обичаи, според които на Атанасовден се правят и специални ястия като баница със сирене или „пареник“, които се дават сред цялата общност. Счита се, че колективната трапеза дава късмет и предпазва от болести, най-вече през зимния сезон, когато настинките са най-чести. Някои семейства също палят огън на двора, около който задружно се събират и изпълняват кратки молитвени песнопения.
Отдава се почит на животните
Смята се, че Свети Атанасий е закрилник на домашните животни. В миналото стопаните ги прекаждали със запалени въглени, за да ги предпазят от болести и злини.
Други поверия на Атанасовден
На Атанасовден в някои части на България, като Тракия и Троянско традицията включва заколването на кокошка или черно пиле, които се готвят с ориз и се раздават на съседи и близки за здраве. Перата се запазват като „магическо лекарсатв“.
В някои райони младежи се събират на поляни, където връзват люлки, играят хора и пеят песни.
На други места се провеждат ритуали за предпазване на овните от болести, след което няколко от тях заколват за селския курбан.
За именниците
Празникът е особено важен и за всички, които носят имената Атанас, Наско, Таско, Таньо, Атанаска, Таска, Наска. Често семейства и приятели се събират на тържествени трапези, раздават се подаръци на именниците и се изказват благопожелания за здраве и успехи. Празникът се сплотява хората, укрепват се семейните връзки и се разменят топли пожелания.
Какво не се прави на Атанасовден
Жените в къщата не трябва да плетат или шият, понеже се смята, че ако се убодат по невнимание, раната може да не заздравее бързо.
В този ден не се готвят варива като боб и леща, понеже има поверие че децата може да се разболеят.
Атанасовден не е още един обикновен ден от зимния календар, той е празник с дълбока духовна и културна стойност, който съчетава религиозни и народни вярвания. Чрез обединените в него обичаи и поверия българинът засвидетелства почит към светеца, като търси благословия за здраве и плодородие. Точно тези поверия, традиции и ритуали придават на Атанасовден особена атмосфера на сплотеност, която бива предавана през поколенията като свидетелство за богатството на българското културно и историческо наследство.
снимка: CC0, Wikimedia
Виж още: Картички за Атанасовден